Празнуваме поредната година
на моето пораснало момче.
Двама... В ръцете с чаша с вино
прошепвам тост, изречен от сърце:
Здрав бъди! И сянка моя втора.
Ръката ми във твоята вземи, води ме!
Слънце ми бъди и както до сега - опора!
А умориш ли се, ти нежно прегърни ме!
Не бързай! Времето е наше! Цялото!
Сега да се порадваме на плодовете!
Страхотна пролет имахме! И лято!
Какво като приведоха се раменете?
Благословени сме и двамата от Бога,
да сме един до друг по пътя стръмен…
Благословена съм и аз, че мога
да съм от твоя огън тлеещ въглен.
Когато буря го гаси, тогава
със нова сила аз да го разпалвам.
И като Феникс пак, отново да възкръсваш,
от пламъка на моята жарава.
Да гори в камината на нашата есен!
Нека ни топли и през дългата зима!
Защото този огън е божествен!
Наздраве! За всяка следваща година!
© Даниела Виткова Всички права запазени