И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати,
ала поне ръцете им са чисти.
От писани накриво постулати,
мечтите си превърнах в атеисти.
И вярата си крия - от живота,
и стигмите ми да не покървяват.
Ще стигна нявга своята Голгота,
а те на Бога нека се надяват.
Той казват криво седнал, право съди,
дано не е накриво и кантара.
Каквото си заслужат - ще им бъде,
аз имам кръст да нося - светла вяра!
© Надежда Ангелова Всички права запазени