Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце
и пак си мисля, че частичка съм небе.
В далечината се прокрадва слънце
и в синьото се виждам пак дете.
И пак по летните пътеки скитам
сред слънчогледи, макове и лавандула,
лятото е само част от мен и питам -
Защо и с възрастта съм все такава луда? ...