Люлее се животът между изтока и запада,
между сън и спънат ребус, във намусена загадка,
и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,
и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...
Насочена надеждата... никого не чака,
тръгнала по своя път извира все отвсякъде.
Но защо един копнежник се е свил...
и наблюдава... и пълзи измислен залез...
и животът отминава.