Стоя над бялата хартия,
не знам с какво съм зареден
Дори от себе си, не крия –
че нещо вътре, става с мен!
Измъчва ме едно горене.
Вулкан от чувства, плиска в мен.
Подпаля ли се изведнъж,
край мен заплисква звезден дъжд!
Светът край мен, изгаря в огън!
Люлее се от земетръст…
И тръгвам аз, в галоп и тръст,
защото иначе не мога!.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация