В училище имах една съученичка, която се казваше Надежда.

Всички я отбягваха, а когато това не се случваше, я биеха.

Тя имаше матово черна коса и прекрасни големи чисти очи.

Вярно, косата и беше сплъстена, но какво от това...

Надежда имаше проблем.

Той се изразяваше в това, че гледаше

всичко с големите си, очи и се радваше на всички, както на учителите, така и на моите съученици 

и се усмихваше на всички.

Тя не беше умна.

Тя гледаше и само се усмихваше. 

Казват и че е курва.

Тя се усмихва и гледа топло този, който я обижда.

Надежда имаше само двойки.

Никой не искаше да я слуша и да гледа нейните чисти лайнянокафеви очи.

На това училище не му трябваше Надежда.

Трябваха му свине.