Надежда

31.08.2017 г., 8:38 ч.

Поезия » Любовна, Друга

588 0 1

Кокичето през зимата ще цъфне,

по пътя пак безкрайно ще вървим

и някой тиха радост ще ми вдъхне,

към бъдещето пак ще полетим.

И лятна песен силно ще звучи,

смъртта с ръка не ще да ни докосне,

гласът ми никога не ще да замълчи,

душата ми със стъпка ще порасне.

От стихосбирката "Пътят" 1997

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-31T15:17:46+03:00

Оптимизъм! Хубав, светъл оптимизъм! Браво!