на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди;
приело любовта за труден избор,
която всеотдайно ще живее,
там, където спомените зреят
и бълбука спасителен извор...
Сякаш всичко губи смисъл,
ако пак не те открия!
Мълчах дълго, жадно пиех ...