Ranrozar (Стойчо Станев)
632 19173
6.10.2018 г., 23:02 ч.

Надежда 

  Поезия » Пейзажна, Философска
571 5 13

 

           на Георги Константинов

 

Когато тази лятна нощ будува

сред звездния разкош в незнание,

ще изповядам своето признание,

преминало през чувствени заблуди;

приело любовта за труден избор,

която всеотдайно ще живее,

там, където спомените зреят

и бълбука спасителен извор...

Сякаш всичко губи смисъл,

ако пак не те открия!

Мълчах дълго, жадно пиех

и до дъно търсех теб, орисан:

че от тебе топлина да взема

с изгрева на слънчевото утро;

и пред залез с него да съм буден,

щом до залез има още време.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??