Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18547
10.07.2023 г., 8:48 ч.

Надежда за живот 

  Поезия » Философска
441 16 17

С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.

 

И в тълпата от хора сме всъщност сами,
носим тесните малки коруби.
И сред своите собствени страшни тъми,
всеки част от душата си губи.

 

Има хора – на пръсти се вече броят,
те в душите си носят огнива,
несебично и ярко по пътя горят,
лудостта им така им отива.

 

А тълпата, раззинала скверната паст,
трудна участ за луди отрежда,
но додето ги има и светят сред нас,
за живот още има надежда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??