10.07.2023 г., 8:48 ч.

Надежда за живот 

  Поезия » Философска
511 16 17
С малки стъпки нечуто животът върви,
сам със себе си нещо говори,
между пъстри цветя и уханни треви
крие черни, бездънни понори.
И в тълпата от хора сме всъщност сами,
носим тесните малки коруби.
И сред своите собствени страшни тъми,
всеки част от душата си губи.
Има хора – на пръсти се вече броят,
те в душите си носят огнива,
несебично и ярко по пътя горят,
лудостта им така им отива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??