Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието.
Не си тук.
Къде си ?
Някой ми шепти.
Там съм .
И тук съм.
Твоя съм.
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мене.
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато пораствам...
© Сатин Роксан Всички права запазени
Само липсва червената точка - и защо ли наричаш тоя до теб "гол страх"? Аз ли ровя, ти ли задълба...
Общо взето - хареса ми стихотворението.