Навънка е намръщено и тъмно,
земята е прогизнала от дъжд.
Нощта се крие, а Денят осъмна...
И Пролетта изчезна изведнъж!
Вселената е тъжна, наранена...
Великият Четвъртък е сега.
Макар че Пролетта е пременена,
обзема ме космическа тъга!
Навярно днеска Времето си спомня
Разпятието, хорската вина,
и греховете трупани, огромни,
нахълталата в хората Злина!
За чутите "осанна и разпни го",
които се повтарят всеки ден,
на Господа ни ний не сме "амиго",
и той от хората е отвратен!
17.04.2014 г. София
© Христо Славов Всички права запазени