Добра била съм и не съм била
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края.
Сред драките – принцеса и плашило,
когато пак злодей ми се усмихва мило.
Не сещам смут и не изпитвам страх,
че малко зная, нищо не разбрах,
не ще и разбера, така изглежда.
Орисници, умиращи от смях,
нарекли са ме с името Надежда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация