Нарисувай ми България
Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България,
в ореол, от подвизи изстрадани,
от битки... напоена с кръв земя,
която помни, по която аленеят макове.
Нарисувай ми, художнико, България,
в уханието на красива роза,
да разпръсква аромата в утринта,
да разнася ехото на древната история.
Нарисувай ми, какво сме дали на света,
прокудени, разпръснати в четири посоки.
Как във всяко кътче днес живее смелостта
на Българския дух и силата на словото.
Нарисувай ми, художнико, България!
Нарисувай я...така я нарисувай...
да кънти като камбанен звън в зора,
да отеква вярата в сърцата на децата ни.
26.11.2021г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
но тя да бъде от кристал и само моя.
Когато в мен настъпи есента,
да приюти на дните ми покоя.
Нарисувай ми, художнико, мечта, ...
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората. ...
Коментари
-
Стихът е прекрасен Теди, наситен с много дълбоки истински чувства! Поздравявам те!
-
Здравейте, г-н Георги Колев! Тази сутрин констатирах, че имам блокиран профил, без аз да съм го блокирала, списъкът ми е празен в блокирани! Искам да знам злонамерено ли е деянието или е случаен бъг? И къде е поверителността на профила ми?
-
Прекрасен стих, Теди! Имаш моите почитания!
А художника ти е отговорил с много красив стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
