RainaVakova
431 2780
6.11.2020 г., 22:56 ч.

Насила е заспала - аз не съм 

  Поезия » Друга
559 6 9

Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.

 

Прегърнала отсечено дърво,
запяла песен с отлетели птици,
по този път разкалян и широк
коя душа върви като старица?

 

Усмихва се, увита с топъл шал.

Невидимо земята се люлее
и пет стотинки струва радостта,
че влюбените някъде живеят.

 

Усмихвам се разбиращо и аз.

От спомена мечта се учи лесно.
Добра е най-добрата тишина,
в която страхове ни са честни.

 

Насила е заспала /аз не съм/,
онази нежност, дето ни съветва.
Възмездие не стига никой сън
и никой сън не се дължи на клетва.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моментни мои схващания си пробиват път - без да искам да ги декларирам толкова отчетливо - уж се старая да съм по-детайлна и не така директна, но...
  • "От спомена мечта се учи лесно" - колко си права, че човек се учи от претворяването на миналото в бъдеще.
  • Благодаря ви,сърчица!
    Особено съм изумена от търпението ти, Ники - да изчетеш толкова мои неща...
    Хубав ден ви желая , изпълнен с хармония!
  • Разкош е поезията ти Райне!
    Радвам се, че се потопих в поезията ти!
  • Разкош!
  • Много, много хубаво.
  • Открих си бисери, тук.
  • "Добра е най-добрата тишина,
    в която страхове ни са честни.!"
  • "Добра е най-добрата тишина" ...
    Прекрасно е!
Предложения
: ??:??