На баща ми

Че силните момичета не плачат 

ми беше първият урок от теб;

съвземат се и правят нова крачка

със вдигната глава. Тогава бях на пет.

Че другите се гледат във очите, 

особено, когато си сгрешил;

и често близките са хората, с които 

най-трудно е да бъдеш справедлив.

Че иде ден - кръвта вода ще стане.

Но семейството се свързва по сърце,

а не по име. Не по притежание.

Чрез чистия стремеж да даваш. Повече.

Уроци тежки - нямат усвояване...

Но се старая. И ги следвам всеки ден. 

И всеки ден отново осъзнавам

колко всъщност бил си щедър с мен!..

И ето - твоят почерк е навсякъде -

във дързостта ми, волята... Във вярата;

във неумението ми да се примирявам.

Във строгите черти от огледалото...

За привилегията (надявам се - заслужена)

на достоен мъж да бъда дъщеря;

за всичко, на което ме научи -

поклон!

                        Със цялата ми обич! И благодаря!...