2.10.2014 г., 10:18 ч.  

Наследство 

  Поезия » Друга
746 1 0
На баща ми
Че силните момичета не плачат
ми беше първият урок от теб;
съвземат се и правят нова крачка
със вдигната глава. Тогава бях на пет.
Че другите се гледат във очите,
особено, когато си сгрешил;
и често близките са хората, с които
най-трудно е да бъдеш справедлив.
Че иде ден - кръвта вода ще стане.
Но семейството се свързва по сърце,
а не по име. Не по притежание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илица Всички права запазени

Предложения
  • Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
  • Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....

Още произведения »