Жените
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело.
Препускат с времето,
опитомяват здрача.
Танцуват с болките
невестино хоро.
Душите им,
бронирани от гордост,
разцъфват тайно
само през нощта.
Но колко струват
през деня победите,
щом вечер спят
самотни рамена?
© Илияна Каракочева Всички права запазени