24.07.2011 г., 16:43 ч.

Настроение 

  Поезия » Философска
466 0 0

На тераса просторни въжета

оплитат се в танц със шума

и звуци долитат в сюжета

на песен, родена в ума.

 

Усмихвам се болно и страшно

като покойник, предвидил смъртта,

потръпвам лениво, протяжно

и тръгвам на път към пръстта.

© Владимир Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??