Птиците западат рязко към земята
Последни викове се чуват из перата
Оглушава някога тъй пъстър наший свят
Губи свойта прелест, звук и цвят.
Тишината стане изток запад,
А телата падат като град.
Пълен ад настанал е в света
Хаосът свой е във разцвета.
Тъжен вятър свири на цигулка
Сякаш в гробище минава булка.
Нищо нито пръст помръдва.
Сякаш цялата природа – мъртва.
В тоз момент приливът помита всичко,
И остава нещо единствено едничко.
Самота и болка само завладяват.
И живота бързо те натравят.
© Никой Стефанов Всички права запазени