12.05.2020 г., 12:22 ч.  

Назад 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
987 0 2

 

Уморих се да гледам,
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...

 

Религии, отбори,
армии, държави,
водачи - аматьори,
справедливост раздават,
                
Светът се променя
по техните стандарти,
различните плащат,
страхът управлява.

 

Апатия залива,
съзнанието мое,
ние загиваме,
безсилен е робът.
                
Говорим за връзки
и все телефони,
очите не виждаш,
душата си тровиш!

 

И ето че стигнах
до тази преграда,
насилвам я лесно
и в пропаст пропадам.

 

За какво да живееш,
няма тук смисъл,
не си ти на място
и част си от нищо.
                
Слаби са, казват,
които го правят,
но от теб не зависи,
не пита той, Краят.

 

Затова не съдете,
вий сте глупаци,
и няматe право,
а няма и начин...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2010

Между Демони и Божества (VIII)

 

© Николай Цветинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лирическият ще разсъждава и открива неща в следващите поеми
  • Хареса ми силата на духа! Има смисъл и пожелавам на лирическия да го открие 😊
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??