Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е
безогледно да се взираш отстрани.
А надеждите - от плахост заскрежените...
остави ми - от надежди не боли.
Не ме захвърляй в обятията на вятъра!
Добре ми е - заклещена в часовник.
Сурова ще дочакам на живота дрямката
(въоръжена с будност и съновник...)