Не ми се спи, с отворени очи сънувам,
гали ме луната с ярка светлина.
Не ми се спи и в този миг дочувам:
"някъде навън те чака любовта".
Не ми се спи, рисувам аз зюмбюли
и после се завивам през глава.
Чудя се, къде ли са всички луди?
Няма ги, най-после ще мога да заспя.
Не ми се спи, звездите ми се чудят,
отворен е прозорец, влизат капки от дъжда.
Не ми се спи и спомените се губят,
остават някъде далече, далече в нощта.
Но ще заспя, че сън не ми достига,
утре ще ставам рано сутринта.
Само се надявам да не се загубя,
по пътя, по който ще трябва да вървя.
© Нина Ильова Всички права запазени