Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере
гърба ми, щом умората облягам
и без да я подпирам със ръце,
изправена до Бога, да не пада.
На ноктите си вече обещах,
когато издълбая отпечатък
на първия си и последен страх,
за бялата стена ще бъда Някой. ...