Крадци на чувства има много,
краде светът от нас мечти,
но ти не си от тях, нали?
Убийци на сърца живеят много,
убиват нашите души,
но ти не си от тях, нали?
Лица със маски има много,
играят всичко без провал,
но ти не си предал...?
Очи без вяра срещах много,
но твоите са някак по-добри...
Нали? Нали?
Усмивки жлъчни, пълни със отрова
и думи мили, но какви?
А бяхме някога добри -
деца пораснали и бледи,
съмняващи се в любовта,
задаващи си куп въпроси,
но ведри в своята игра...
© Людмила Стоянова Всички права запазени