29.09.2011 г., 9:35 ч.

Не си отивай! 

  Поезия » Любовна
862 0 11
Луна зави със облаци звездите.
По Млечен път кърмата се разтече.
Заспиващо премигват и очите.
Света държи във шепички Човече.
Ти си отиде... Както всеки път...
Затуй и Тишината я презирам...
Качих се на поредния си рът...
Омръзна ми да скитам по баирите...
Небето свъси вежди и ще плаче,
а ниско слънце стапя всичко било...
В един тефтер - захвърлено сираче,
описано и било и небило... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??