Не си отивай!

29.09.2011 г., 9:35 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (9)

901 0 11

Луна зави със облаци звездите.
По Млечен път кърмата се разтече.
Заспиващо премигват и очите.
Света държи във шепички Човече.
Ти си отиде... Както всеки път...
Затуй и Тишината я презирам...
Качих се на поредния си рът...
Омръзна ми да скитам по баирите...
Небето свъси вежди и ще плаче,
а ниско слънце стапя всичко било...
В един тефтер - захвърлено сираче,
описано и било и небило... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На Ръба
Не ставаш, какво да се прави

Какво да се прави, не ставаш! Не влизаш в калъпи и правила, Светът е измислил конкретни представи, р...
Оцеляла

Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...
Пазачът

Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна (натежалият грозд е роден върху крехко бесило). Напращели...

Още произведения »