...но аз не съм от вашата планета,
красивата Майка Земя,
аз ида от много, много далече,
и ако мога да бъда честна,
уморих се да живея сред вас,
познатa съм вече до болка на този свят.
Не ме иска вече -
писна му да вижда една и съща древна душа
с различно лице, ръце и телце.
Така и не свикна с тихото ми по природа сърце.
Не се лъжи - не съм от много време тук,
десет хиляди, двайсет,
че и повече от трийсет има-няма натрупах ги, но не напук.
Нима не знаеш какво е
чувството от домът да си далеч,
че да тръгваш с гръмки,
но празни думи да ме кълнеш?
Ако ти не си забелязал:
като някой си читател,
друг писател и
скъпи мой наблюдател, до сега,
че в мен тече друга кърваво-звездна искра,
то тогава означава само едно -
че все още живея в тоз' тъй тленен, лицемерен плен,
чакаща да дойде по ред следващият ден.
Не съм от тук,
но живях и родих се пак и ето:
живея отново като човек;
тайната с вековете се научих да я скрия
тъй добре, че чак повярвах, че тя не ще излезе наяве.
Но ето че тайната все някога щеше да бъде разкрита.
Подай ми от рафта отровата си човеко, и ще я изпия.
Земята, на която живееш ти,
десет пъти най-малко обиколих.
Видях от всичко по тридесет и три,
не говоря за твоите империи, съюзи и войни,
говоря за райските земи и води,
които усетих и прегърнах със своите длани.
От всичко вкусих, най-вече от Смъртта,
която щом ме видеше
й дотягаше да ме гледа така:
слаба, немощна, тиха, студена;
уморена от преражданията.
На вкус - горчива и солена,
преглътната веднъж се свиква
и вече не ти се струва чак толкова тежка.
За това -
не се бой от нея щом ти дойде на прага,
има какво да видиш, че и да усетиш дори.
Съществува твоя така наречен "неземен път",
твоят съкровен райски кът.
Бях и съм свидетел от толкова много време,
че вече ме и не ще, гони ме с думите:
"До кога ще те виждам теб?
Хайде, махай се!
Отивай си в твоите земи, а ако не можеш,
най-добре се прероди."
Навярно, не ме разбираш, та чак боли...
Ах, как ми се искаше всичко това да е измама,
за да си спестя цялата тази незабравима драма.
Уви, от истината се не печели нищо,
дори и така желаната "размяна"...
© Нина Чалъкова Всички права запазени