Сама съм си райето на костюма,
животът дето кърпи от години,
но есента започна да одумва
на джобовете копчетата сини.
Сама съм си торбата на хастара,
убоден от иглата все накриво,
мъглата недовижда и повтаря,
че черното райе е доста сиво.
Сама съм си и зъбите на ципа,
и подгъва, с присъдата условна,
а зимата все дебне да ме спипа,
но цветето в зелено е отровно! ...