Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли?
Такива, от които се страхуваш...
Прилича ли животът ти на риба,
която през небето гордо плува?
В короните на стройните дървета
заспиваш ли с умората покóрен,
докато някой в горската аптека
забърква ти невиждана отрова? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация