Не заспиват очите
Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно –
Как така ще заспиваш командно?!
Та порови ли в спомен нетраен,
Избледняващ така безпощадно?!
И претегли ли в своя разсъдък
Всеки жест или казана дума?!
Кое камъче в пътя негладък
Те обива, обръща по друма?!
Две по две прави винаги чет'ри
И числата са винаги точни!
Ала има години безчетни,
Откогато светът е започнал!
Да заспиш има винаги време...
Има винаги време да станеш!
А животът е – дъх да поемеш
И пак стръмното свое да хванеш!
Сф, 28.05.2022 г.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е тъжно, че повечето хора приемат живота, като Сизиф, това е ужасно несправедливо и неблагодарно спрямо живота и Онзи, който ни го е подарил.
-
Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха! Завърнах се след дълго отсъствие, но виждам, че редакторската намеса тук променя имеративно стиховете ми, а с това моите послания няма как да достигнат до читателя! Съжалявам!
-
Хубаво е!
-
Прекрасно!!
-
Интересно безсъние, хареса ми.
-
Благодаря за оценката!
-
Много добре си пресъздала терзанията на сърцето през нощите, което не иска да заспи и разнищва спомени минали! Дълбочина на мисълта... Поздравления
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И аз не заспивам, но сънувам буден.
Иначе да буташ камъка към върха, където е Той не е лошо, дори и за н-ти път да го правиш, пак има смисъл.