Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно –
Как така ще заспиваш командно?!
Та порови ли в спомен нетраен,
Избледняващ така безпощадно?!
И претегли ли в своя разсъдък
Всеки жест или казана дума?!
Кое камъче в пътя негладък
Те обива, обръща по друма?! ...