19.03.2022 г., 19:08 ч.

Небесен хляб 

  Поезия » Философска, Гражданска
538 8 19

 

 

                       "Жена съм. И шинел да облека,

                        отдолу пак любов ще се подава".

       

                                        Пепа  Петрунова

 

 

Аз жена съм. Не раждам убийци.

Свободата взривява миражи.

Защитават я днес украинци

и кръвта им не е камуфлажна.

 

Да я брани сърцато, по мъжки –

всеки войн със това е закърмен.

Някой подло света да излъже

пак успя и война ни обгърна.

 

Искам хляб от небета да меся,

мога щик и шинел да си сложа,

щом съм с тези, които мъже са

и не жалят за своята кожа.

 

Ще разчупвам небесната пита

и ще храня бащи и момчета.

Смъртоносният взрив ли връхлита,

ще ги пазя с любов от сърцето.

 

Те закрила от мен не очакват,

но ще бъда в окопа до края.

Аз съм майката, дето оплаква

всеки, тръгнал без време, към Рая.

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...
  594  11  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??