Смолистият здрач с безплътни ръце
към мен се протяга,
зловещо шепти.
В гърдите ми бие тревожно сърце:
Къде да избяга?
Дали да крещи?
Убежище тайно уж мракът ми бе
приятелско рамо,
заслон от дъжда.
Тъй ласкаво в царството си ме прие
и скитахме двама
далеч от деня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация