28.09.2010 г., 14:27 ч.

Недовършена мечта 

  Поезия » Друга
463 0 3

Недовършена мечта

Мразя когато съм сама, в душата ми вали.           

А навън е слънчево и реят се птици,           

облаци бели кичат небето.

                                                       Летят хвърчила в небесата,     

а мен ме обгръща мъглата, разкъсва се

в мене сърцето. Ранено кърви и не спира,

а светло е вънка небето.

Гледам, прелита хвърчило...

А в мене така се е свило, не мога да пусна

хвърчило...

© Дани Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??