Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита
дебне, като хищен звяр и бди –
Гневът ѝ свети ледено в очите
обещаващ бури от беди...
Слънцето отстъпващо бледнее,
губи се и тъне във забрава...
С всеки ден по-трудно се живее,
всеки моли се за милост и пощада... ...