СамоДива11 (Лора)
31 55
25.06.2021 г., 8:09 ч.

Неизплатим дълг 

  Поезия » Философска, Друга
426 1 4

Неизплатим дълг

 

Беше опасно на широкия площад

Разкъсаха душата със 100 куршума 

Бесни изстрели на садистичен парад

Неизбежни като средновековна чума

 

Тракаха хищни зъби, изцапани с кръв 

Обичаха да плашат, преди да хапят

Мечтите ми на кука ползваха за стръв 

Отивах само да ги видя как се разтапят

 

"На едно място ще те скрия" - каза светът

Възкресих надеждата и хукнах през глава 

Помислих, че най-сетне бе платен дългът 

Оказа се, че ще бъда на нов господар слуга

 

Затвориха ме на тихо, на уж безопасно

Не бях вече плячка за непобедими зверове 

Но стана празно, задушно, твърде тясно

А не чувах помощен глас да ме зове

 

Солидни стени без прозорци, без врати

"Въже ще ти спусна" - светът ми обеща

Срути затвора ми, от основите го изкърти

Издърпа ме оттам, но с примка около врата

 

Исках в бял балон да си поставя душата 

Да я пусна надалеч в широкия безкрай 

Но знам, че ти - свят, държиш иглата

Мога само да се питам:

                "Къде си свобода, какво е рай?" 

 

 

 

 

 

Коментар:

Още едно стихотворение за менталната болка и безуспешните опити да изляза от психическия затвор. Не знам дали е "оригинално" и "достатъчно добро", но знам със сигурност, че всяка дума идва от сърцето и е плод на истински преживявания. 

 

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами всъщност не само слушам. Искам да бъда metal screamer и се упражнявам, макар че нямам никакво музикално образование. Ползвам само YouTube уроци... Но не това е въпросът. Кой е казал, че нямам хобита и не правя нищо? Рисувам, пиша, измислям сценарии, уча езици, правя фитнес, но често пъти "пасивните" бягства като гледане на филми и слушане на музика ми се отразят като лек за душата повече от всичко друго. Пък и за съжаление няма вечно бягство. Накрая винаги идва мъката. Но няма нужда от песимизъм...
  • Имам един познат, който така бяга: музиката е моят живот": слуша си и... Все ми праща линкове да ме поздравява с любимите му парчета. Наскоро се направих на утрепана и го попитах "защо музиката, да не композираш?". Защо са ви тези пасивни бягства, защо нещо не правиш ти самата, коего да ти прави удоволствие? Хоби, занимание, игри?

    Пп
    Болки на растежа. Минавали сме през тия, когато светът ти е черен, не те разбира, не те цени и т.н. Въпросът е да участвате, а не пасивно само да слушате и куфеете.

    "Винаги идва мъката" е клише, освободи се от него, промени нещо!
  • Благодаря за коментарите! Така е... Психическото ми състояние често пъти е ужасяващо, но смятам, че щом успявам да уча, творя и да продължавам напред, явно не съм се предала и се боря все още. Има нещо вярно в това, което Boyana казва. Сякаш винаги сама се изпращам директно при душевната агония, но се старая да намеря баланса, както и един по-здрав начин на съществуване... Пък и да превърна мрака и зловещото в своя сила и оръжие, вместо да бъде тяхна жертва. (Може би затова обичам метъл музиката.) Иначе не вярвам в религиозни божества, но определено вярвам в съдбата, в енергиите, ангелите пазители и вселената. Така че знам, че нещо ме пази...
  • Лора, мисля, че въплътено в поетичното слово твоето реално болезнено изживявяване е силно изразително и даващо ясна представа за вътрешния катаклизъм, който е в теб. Излизането оттам е процес, който изкуството донякъде смекчава със своята илюзорност, но истински правилното, което може да се направи за омиротворяване на душата, сблъскала се със злото в света, е търсене на Божествената закрила. Но виждам, че ти сама се насочваш със страст към зловещото, грозното и страшното, като една пленена птица.
Предложения
: ??:??