31.07.2009 г., 0:33 ч.

Ненаписаното... 

  Поезия » Философска
431 0 1

 

 

 

                   Имам дете.

                   Неродено, но истинско -

                   води ме за ръка

                   през градините на любовта,

                   подобно слепец - кучето си.

 

 

                  Няма да се откажа от него,

                  въпреки че ще ме отведе

                  и до река от болка и гняв.

                  Болка - от предателския страх,

                  гняв от оскотели надежди.

 

 

                  Но и ще ме отведе до потайни

                  друмища с разцъфтели звездокоси

                  бадеми, където

                                              трептят

                                                              словата.

 

                          Ненаписаните слова.

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??