Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
23.05.2024 г., 20:04 ч.

Непомазана 

  Поезия » Философска
179 2 2

По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,

 

варакосвам грижливо пироните криви
с тях усмивката своя  прикрепям дори.
Денем птичка съм волна в небесните ниви,
нощем – пламък в кандилце... Дорде догори.

 

Всяка хула и скръб ги забравям веднага.
Непомазана с купен на черно елей,
свалям тръните, кръста... Напук, но живей,
от различните знаеш – и дяволът бяга...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??