Несбъднато
Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци,
като клещѝ от адовата пещ.
Остави пътя празен и отключен.
Аз боса тръгнах. Беше ден горещ
на онзи юни точно по средата,
запратил ме накрая на света...
Забрави ме. Несбъднато зачатие –
съдраното зебло на вечността
ме драскаше и бавно се препъвах
между каквото трябва и това,
душата ми що тайничко сънува…
И мислите с вериги оковах.
Навярно ме зачеркна като редче
от стих един не случил се дори.
И миналото отведнъж отрече.
Като ненужна мисъл ме изтри.
09.06.2023
© Констанс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря от сърце, Мария.
-
Когато някой ти хлопне вратата, хвърляй по едно око към прозореца, може нещо да долети 😃 В случая е долетяло едно тъжно, но хубаво стихотворение.
-
Да, точно така е. Благодаря, Петя. 💓
-
На някои неща им е писано да не се сбъднат....и боли от това.
-
Благодаря, Деа. 💖
-
Боли, но е много красиво!
-
Благодаря на всички от сърце 💖
Стойчо, чуден поетичен коментар. -
Много, много добро стихотворение! Поздравления, Констанс!
-
Хубав стих!
-
Красива болка!
-
Много красиво произведение. Любимото ми от морето от стихотворения в този сайт. Браво!
-
Любовта боледува в самотата...И тъгата си не скрива.
Пътува в изнемога босонога:влиза в ливади с коприва... -
Благодаря ви от сърце, момичета.
-
Дано лирическата ти е непозната
и превърти далеч напред стрелката. -
Красиво, тъжно и оригинално!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
