Времето плаче за Май.
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа
цветовете на топлата есен
и от болките на леда
прекъдява напролет със песен.
Нека поплаче – сезонен безкрай –
ще надене изпраната риза на лятото
тази, бродирана от всеки минал спомен –
за Май ...