И този ден навън е мрачно,
облаци драскат хоризонта мъглив,
на сърцето по стените прозрачни,
спускат се капки от живота горчив.
Пред очите ми белее баирът,
с небето се слива, сякаш е дим,
пред художник ли самотата позира,
та ми разкъсва душевния мир!
Протягам ръката си, като просяк,
от живота да грабна поредният ден,
да вървя напред, дори без посока,
любов и вяра щом тръгнат след мен! ...