29.04.2014 г., 22:22 ч.

Нестинарка 

  Поезия » Пейзажна
624 0 1

Коса преплетена във форма на венец,

със устни алени като жарава.

Рисувайки с нозе като творец,

на огъня неспирно се отдава.

 

Лицето ù е по-бяло и от сняг.

Скрито в пепел, с поруменели бузи.

Тя потъва в спомен непознат,

докато съвсем не се изгуби.

 

Обладана пее своята балада.

От гърлото ù се откъсва разтреперващ стон.

Погълната от тайнствена мембрана,

тя ни подарява своя райски плод.

 

Златна пара върху гълъбова шия,

ръце изящно изписани със въглен.

Жената в нея всеки път се преоткрива,

дори забулена сред оглушаващ тътен.

 

Роклята ù бяла се вее изпепелена,

покрита цялата от дим и прах.

Застанала тъй горда и неопетнена

се лута между срам и грях.

 

Нозете ù до кръв издрани,

вечно бродят без да чувстват болка.

Крачките заучени и обиграни

са с инстинкт на дива котка.

 

И ето я - тя стъпва смело във жарта!

Потъва във нестихващия огън.

Тя танцува с любовта,

получена от целувка с пламък.

 

Нейното име е Нестинарка.

Изгарящата й душа се рее.Тя не ходи!

За нас тя е просто непозната,

която с огъня се бори.

 

Нестинарката се превърна в пламъци.

На нас тя подари своята свобода!

Показа ни как се ходи върху камъни,

запалени от човешка топлота.

 

 

 

 

 

 

 

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей!
    Знаеш ли защо нямаш коментари под това стихо?
    Многото куплети не го правят по-хубаво, напротив! Понякога може и с две приказки да кажеш много неща...
    Харесах, но преди да пишеш да беше прочела Йорданка Господинова или Билкарката... Ей това са нестинарки- горят!
    Зем.
Предложения
: ??:??