17.06.2011 г., 12:52 ч.

Нестинарски нозе 

  Поезия » Друга
946 0 20

Аз прибрах си крилете.

Стъпвам здраво с нозе,

но запазих мечтите  -

път към мойто небе.

Ходя боса понякога,

даже тичам в мъгла,

и обгъщам с ръцете

светлостта на деня.

По жарава пристъпвам

със молитвени думи.

Две нозе нестинарски

вият танците луди.

Не остават ми белези,

ни ми пари по пръстите.

Само перлени нанизи

диплят в такт по гърдите.

Бият тъпани в ритъм.

Полудява сърцето ми,

пак за теб щом  попитам

иконата във ръцете ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??