Довереница (Дочка Василева)
488 17653
29.10.2015 г., 22:22 ч.

Нетипично 

  Поезия » Философска
655 1 13

Нетипично за вярваща губя вярата в чудото.

Всяка външна украса възприемам за уродство.

Нетипично сънувам всички стари пристанища

и се уча да плувам върху плаващи пясъци.

 

Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде

в една стара теория награждаваща страдащи.

Нетипично за зимата пада дъжд на порои.

Между „няма” и „има”  е увиснала Коледа.

 

Нетипично за празник до душа ме разголва-

много трудно прощавам, дълго лошото помня.

В десет плаща омраза и един за обичане

пак надеждата  пазя. До троха. Нетипично. 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно! И истинско. Поздравления, Дочи!
  • Много стойностна поезия,извираща от пластовете на сърцето!
  • Нетипично сънувам всички стари пристанища
    и се уча да плувам върху плаващи пясъци.

    Много силно! Поздрав, Доче!
  • Благодаря,че те има!
  • Благодаря ви, приятели.Благодаря че ви има.Бъдете здрави!
  • Нетипично, неповторимо и интересно стихотворение! Поздрави и от мен!
  • Хубава, стойностна и мъдра поезия!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • "Нетипично сънувам всички стари пристанища
    и се уча да плувам върху плаващи пясъци.

    Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде
    в една стара теория награждаваща страдащи."

    Истинско е стихотворението ти, Довереница!
  • Поздравление за вълнуващия и актуален стих и за Надеждата!
  • Типично твое, Доче, истинско! Обнадеждава финалът.
    Поздрави!
  • Защо ли Надеждата последна е излязла от кутията на Пандора?
    Според мен не случайно е била там.

    А стихът ти, както винаги е толкова дълбок, както само ти умееш да го изложиш!
  • Надеждата умира последна, Доче! Дори след последния китаец на тази грешна земя. А той не би се посвенил да омете и последната троха.
    С тези 4 брилянтни реда:

    "Нетипично сънувам всички стари пристанища
    и се уча да плувам върху плаващи пясъци.
    Нетипично за Господ ти се криеш там - някъде
    в една стара теория награждаваща страдащи."

    ме закова. Точно в такова писане е майсторството в поезията. Но малцина го могат и ти си един от тях. Моето най-искрено възхищение!
Предложения
: ??:??