Въпросът вечен
непрестанно в мен кръжи -
коя съм аз
и, всъщност, кой си Ти -
загадка, неизвестност,
съвършенство, чудо?
И сякаш криеш се
зад непрогледно було.
Напрягам всички сетива
да мога поне за миг
аз да Те зърна,
но нямам думи, ни слова,
когато викаш ме -
да Ти отвърна.
Уви,
светът ми малък
е така несъвършен,
как бих могла
в един ден най-обикновен
да спра мига,
да скъсам булото,
да Те прегърна?
© Татяна Борисова Всички права запазени