Незавършен звездоброй

tsveti4ka (Цвет)
198 271

7.08.2011 г., 23:13 ч.

Поезия

699 0 1

Аз крила разтварям. Без да питам

облачно дали ще е небето.

Както дойде. И така политам,

сякаш че безгрижно е сърцето.

Ликът на времето по мен дълбае.

Формира острота на болката.

А тихо тя в отритнатост

сияе.

(С отличен си играе ролята...)

Вода, от капка тишина,

изпадна,

за да възвести гъмжащия порой.

Без бури,

свободата е банална

и е като незавършен звездоброй...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2011-08-15T10:32:57+03:00

Мисля, че пълният член на "острота" ми идва леко тежко и нанагорно, защото си сменила ритъма, но като изключим това - доста силно начало и епичен финал. Хареса ми, ако това има значение. А философският анализ няма да го правя тук :Д