Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега
е тази, че сега е по-унило
да гледаме с потулена тъга
това, което е било и си отива
полекичка. И в тази белота
на зимата безпаметно значима
вървим върху затрупани листа
по пътища напълно изличими. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация