Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12.10.2024 г., 10:09 ч.  

Нищо страшно, животе не става 

  Поезия » Философска
126 5 8

Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.

 

Чудесата – забравени, прости
пак намират през тръните брод.
Ненадейно не съм му на гости,
а прегръщам го този живот.

 

Изтанцувам го и го изпявам,
ококорен стои, удивен.
Нищо страшно, животе не става,
просто буди се лудата в мен.

 

Ето, с други очи погледни ме.
Уж съм същата... Виж ме и ти!
Дай ми друго лице, друго име,
припомни ми как с обич лети,

 

моят стих, който крееше вързан,
аз съм друга, светът ми е нов.
Аз съм тази, която не бърза,
спира времето... Чака любов...

 

https://youtu.be/kYvQvh8eF9M?si=SHK0p0p37NQWIUXO

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??