Но защо ли?

iren5 (Ирен)
1106 6259

12.02.2023 г., 16:43 ч.

Поезия » Философска, Друга

221 2 4

Аз вече няма за какво да пиша…

Далече си,

обаче съм добре.

Едно самотно възрастно момиче,

с претръпнало от без любов сърце.

Обичам хората, защото мога.

Обичам залеза,

защото е красив.

Гората я обичам – като мен бездомна,

Оплакваща до края всеки паднал лист.

Обичам пролетта, когато всичко живва.

И ражда се на двора момина сълза.

Море обичам и брега застинал,

като вярно куче,

очакващ с трепет всяка следваща вълна.

И както казах –

обичам те, защото мога.

Но вече няма за какво да пиша.

Че казват – Любовта е диагноза

… и болест.

Но защо ли, без тази болест,

не мога даже час да дишам?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.