9.10.2018 г., 21:10 ч.  

Ноктюрно 

  Поезия » Пейзажна
4.8 (16)
652 7 29
Есен е. Полето се нашари
с вятър и мъгла...
Врани грачат край кошарите.
А друга есен би могла
да смени пейзажа!
Но уви, това едва ли
сенките й могат да докажат...
Залезът прощално се запали.
Нощта поляга.До зори
нощни птици ще будуват.
Душата ми лунно мълчи.
Господи, душата ми студува ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
  • До къщата бяла, ей там на брега, където прибоят изпраща вълните, мержее се фигура, брат на зорите: с...
  • Признах, че в ореолите от злато октомври идва с приказна каляска. Прогонените капки дъжд от вятър, п...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...

Още произведения »