НОЩ

Черен бряг, черно море,

няма звезди, няма луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз, но пак съм сама...

На хоризонта далечен,

зад черния свят,

кичозно облечен

свети новият град!

Но тези лъжовни светлини,

губещи се в черна мъгла,

са глупави хорски лъжи,

илюзия за светлина!

Морският бриз гали водата,

отмества облаци умело,

разкъсва със рев тишината,

а луната показва се смело!

И засиява брегът, и заблестява морето,

има звезди, има луна.

Чувам те - биеш, мое сърце,

чувам те аз и не съм сама...