Когато нощта занощи се
и славеи в клони запеят
и звездно небе зазвезди се
и руйно се ручеи леят...
И светят във лунна сребрянка,
зелените листи що сянка
сами си за стелка застилат
и клони се дълги простират,
за пътници денем що спират,
а нощем се тясно запират -
сърници до млада фиданка.
Те жадни усти запровират ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация