Защо сърце ми е, ако боли ме?
Нали е то да носи топлина,
която ний на други да дариме
и тъй да стоплим нечий сърца.
Защо душа ми е, ако е празна,
неносеща ни милост, ни мечти?
Нима е тази празнота заразна,
прихваната от чуждите души?
Не ща да знам, аз вече уморих се,
в сърцето и в душата наедно,
като в черупка целия присвих се,
да дойде искам новото добро!
© Данаил Таков Всички права запазени